Tom and Mary were on the verge of diving, off the left edge of the sentence, in the infinite corpus, when they spotted underneath a shoal of hungry contributors, teeth out, ready to jump on them and shred their mistakes down to the last one.
Том и Мери бяха на ръба да се гмурнат, от левия край на изречението, в безкрайния корпус, когато забелязаха под плитчина гладни сътрудници, извадени зъби, готови да скочат върху тях и да накъсат грешките си до последния.
I thought you might be hungry.
Мислех, че може да си гладен.
I thought you might be hungry.
Мислех, че може да си гладен.
I thought you might be hungry.
Мислех, че може да си гладен.
I thought you might be hungry.
Мислех, че може да си гладен.
I'm very hungry.
Много съм гладна.
I'm hungry!
Гладен съм!
I'm hungry!
Гладен съм!
I'm getting hungry.
огладнявам.
I suppose you're hungry.
Предполагам, че си гладен.
I suppose you're hungry.
Предполагам, че си гладен.
There are people in the world so hungry, that God cannot appear to them except in the form of bread.
Има хора в света, толкова гладни, че Бог не може да им се яви, освен под формата на хляб.
> 